Френската трансмедийна артистка ORLAN идва за първи път в България в рамките на фестивалната програма на ДА Фест 9 и на програмата “Дигитален ноември” на Френския институт и в галерия Credo Bonum се представя изложба с избрани нейни проекти.
Селектираните творби за изложбата в София имат за цел на представят на българската публика широкият спектър на работа на световно призната артистка. Селекцията включва ранни творби, знакови видео работи с манифести и примери от по-скорошните й изяви.
През 1977 г. ORLAN създава творбата „Tête à claques, jeu de massacre“ - ранен пример за интереса й към интерактивността между творба и публика, която я тласка към използването на нови технологии. Интерактивната инсталация използва снимки на лицето на ORLAN, залепени върху дърво, а публиката е приканена да взаимодейства с тях като удари главите с платнена топка, за да ги накара да паднат. Веднъж улучени, главите падат, издавайки силен звук, но след това се издигат отново с нов звук, като в увеселителен парк.
През 2014 г. ORLAN прави серия дигитални колажи с маските на Пекинската опера, създавайки китайски само-хибридизации. В тази опера жените не са допуснати до сцената, затова мъжете играят техните роли. ORLAN сканира тялото си и след това го артикулира, за да може да изпълни всички роли в Пекинската опера.
При изкуственото тяло са възможни всякакви изкривявания, които са невъзможни за биологичното.
ORLAN облича своите аватари и добавя татуировки, които повтарят същите мотиви от хибридизираната фотография. Всяка творба от серията има различен аватар, който може да бъде разгледан и през приложението ARTI VIVE като се сканира произведението на изкуството с него. Зрителите са поканени да направят селфи с аватара и да ги представят през социалните мрежи.
Изложбата включва прожекция на серия от 3 видео части, създадена през 2018 г., които са своеобразни манифести на артистката по важни теми:
Pétition contre la Mort, 2018, видео, 2’32” - ORLAN призовава за смъртта на смъртта и се застъпва за това да подпишете своята петиция срещу смъртта в това видео.
No baby no, 2018, видео, 2’46” - ORLAN вярва, че да имаш деца във време, когато светът е пренаселен е екологично престъпление.
J’ai Faim, J’ai Soif, et Ça Pourrait Être Pire, 2018, видео, 3’11” - С тази формула, ORLAN говори за война, глад и храна, която се превръща в отрова.
В галерията е представено и 3D видеото La liberté en écorchée, 2013 (28’32”). С този манифест ORLAN иска да заклейми расизма, като решава да се представи като жена без кожа. Портретът й е генериран от машина, следвайки нейните команди, без да се ползват нейни снимки като изходен материал. Тялото ѝ е съставено от няколко протези, някои постоянни, като издатините на слепоочията й, а други временни, като наколенките, които е използвала в някои свои пърформанси. Така, ORLAN иска да покаже женско тяло, което е различно от слабите тела по подиумите на модните ревюта, тяло на зряла и силна жена. Тази жена заема позицията на Статуята на свободата, за да подчертае значението на свободата.
Изложбата на ORLAN се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура”, Столична община, Посолство на Франция, Френски институт и Естедерм България.