1.
Аксиния Пейчева (www.aksiniyapeycheva.com) е художничка с интердисциплинарна практика, базирана в София, България, с участия в групови и самостоятелни изложби в България и чужбина, сред които АРС Електроника 2019 и две самостоятелни изложби в галерия ИСИ-София. Има докторска степен по “Стенопис” (2019) от НХА София, както и магистърска степен от същата специалност. Завършила е следдипломна програма за съвременно изкуство в Института за съвременно изкуство, София.
Фокусът на работата на Аксиния Пейчева е процесът на „визуален превод“ или изследване на възможните начини за придвижване части от информация между различни области на знанието. Тя често си сътрудничи с учени, като нейните проекти са придружени от теоретична част и включват теми като визуалния превод на музиката или на болката. Използвайки научна методология, нейните творби поставят под въпрос проблема за редефиниране на областите на знанието и първоначалната необходимост от поставяне на техните граници.
Интердисциплинарният проект „Приказка за края“ на Аксиния Пейчева в сътрудничество с физ. Мартин Йорданов (техническо изпълнение) и Йорданка Дерменджиева (микробиолог) изследва идеята за акта на творение и неговите ограничения. Произведението на изкуството под формата на „мозайка“ е резултат от непрекъснат обмен на информация между три сфери - визуално изкуство, изкуствен интелект и микробиология. Проектът създава една „затворена система“, която използва невронни мрежи за генериране на мозаечни човешки портрети, изградени не с помощта на класически материали, а с живи бактерии. Така визуалната информация се превръща в индикатор на функционалността на цялата медия, а проектът проблематизира законите, по които това се случва.
2.
Вероника Табакова (www.soundcloud.com/fif-mechonkata) завършва Звукорежисура, звуков и медиен дизайн в НМА “Панчо Владигеров” (2016) и Музикални технологии и Изпълнителско изкуство-Пиано в Кралската Консерватория в Бирмингам (2018). Професионалния й опит включва работа като Звукорежисьор в БНР, в Кралската консерватория в Бирмингам и в Драматичен театър Пловдив. От 2020 г. е звукорежисьор в Софийската опера и балет.
Като част от проекта Combino Project е участвала във фестивалите “Беглика” и “Събуди се”, а през 2019 г. с интерактивната звукова инсталация SOULT - във фестивалите “Вода”, “НОЩ на музеите и галериите” в Пловдив и DA Fest, София. През 2018 поставя като режисьор, продуцент и звуков дизайнер интерактивното звуково представление “Forest Labyrinth”. Вероника е носител на множество награди от национални и международни конкурси по пиано, както и две награди на SSL и Audient за звукозапис, едитинг и миксиране.
Яна Меламед е с бакалавърска степен по “Сценография” от НХА, София (2013) и магистърска степен при проф. К. Вълканов по “Проектиране на авторски визуален спектакъл” от НХА, София (2015). Учи една година в Tonеel Academy, Мастрихт, Холандия (2012). Тя е автор на сценографията и костюмите на постановки като авторската “Преди началото, имало ли е край?”, Сфумато, 2013г и “Хамелеонът на пастира”, НАТФИЗ, 2014, както е била и художествен директор на фестивал “Беглика” 2009-2014 и автор на инсталации за частни клиенти.
Интерактивната аудио-визуална инсталация “DigiPhysics” е творба на Вероника Табакова и Яна Меламед, като включва участието на гост-танцьорката Елица Попова. Инсталацията въвлича публиката като съучастник, който може да създава динамична аудио-визуална среда чрез движенията си. Проектът провокира зрителя да преосмисли връзката между физическия и цифровия свят, посредством абстрактни композиционни принципи, които търсят значението на взаимоотношенията и комуникацията между човека и дигиталното.
3.
Владислав Илиев (Vladzen) е интердисциплинарен визуален артист с фокус върху възприятието ни за светлина и пространство, сценичен дизайн и видео. Завършва НАТФИЗ (2010), специалност Сценичен и екранен дизайн, а от 2016 г. е гост лектор по Видео мапинг, специалност Дигитални Изкуства в НХА, София. През 2009 г. създава студио Phormatik с интерес към развиването на дигиталната култура в сферата на изкуството и създаването на преживявания чрез изкуство, технология и дизайн. През последните години работи в областта на интерактивният дизайн, 3Д мапинг и нови медии, и развива интегрирането им в театъра и перформативните изкуства.
Инсталацията AURA на Владислав Илиев (Vladzen) разглежда маската като културен феномен, като задава въпроса: Как обществото третира различните и кои са те? Работата свързва историческия символизъм и съвременния материализъм с обществения проблем за етика и равнопоставеност, за да постави въпроса доколко ние сме еднакви. AURA подчертава нашата отговорност за самосъзнание.
4.
Ивелина Иванова е мултидисциплинарен визуален артист, базиран в София. От 2014 до 2017 живее в Лондон и работи като експериментален аниматор, създавайки няколко късометражни филма, признати от редица международни фестивали. Понастоящем, основната й творческа дейност е в сферата на 3Д анимацията и видео мапинга. Работите на Ивелина са със смесена техника: рисувана анимация, 2D и 3Д дигитална анимация и филмов колаж.
Мартин Луканов (www.avr.one/init/_inc/_ctn/lang/bg/_portfolio.html) е музикант и програмист роден в София, работи основно в сферата на разработването на мобилни и компютърни приложения. Заедно с това той е автор на множество проекти с добавена и виртуална реалност за клиенти като Coca Cola, Bayer, Absolute и Сердика Център, както и за музикални концерти "Американско турне на група Фондацията" (2018) и театрални постановки като “Променяне” (2019).
Интерактивният игрови проект "Топ куче" на Ивелина Иванова и Мартин Луканов въвлича аудиторията в симулация на живот на бездомно куче в България. Макар и наративът на играта да е животът на кучето, сюжетната линия е и гръбнак на една артистична интерпретация на пост-социалистическата градска среда.
5.
Марина Генова (www.vimeo.com/user51074164) е завършила Сценичен и екранен дизайн в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, както и Магистърска програма “Дигитални изкуства” в Националната художествена академия, София, България.
Нейни творби са показвани в изложби като “Особен импулс” (2020, FLUCA - Австрийски културен павилион в Пловдив), “Тук храната никога не се разваля” (2020, Галерия “Галерия”, онлайн галерия, София), “Електронни сънища” (2019, +359 Gallery, София), Подаръкът (2018, ИСИ, София), “Критикувайки медиите” (2017, галерия Кредо Бонум, София) и “Играчкофилия и играчкофобия” (2016, ИСИ, София).
В работата си Марина Генова възприема технологията като инструмент с огромно въздействие върху идеологията, икономическите и политическите структури. В основата на художествените творби, които създава са парадокси като "виртуалното като реално", "нациите като бранд", "хората като данни", "културата като капитал".
“Kunst – art” проследява ежедневието на едно момиченце (Мина), което иска да бъде съвременен артист. Тя живее в малък, затънтен град, с население, чиито интереси са извън изкуството. Замечтаната Мина (протагонист) обитава магазина на затворена галерия за изкуство. Заедно с нейното куче, което в повечето случаи е единствената й публика, и приятелката й от iphone 6+ – Siri, Мина търси знания и информация за историята на изкуството онлайн. Тя прекарва дните си в размишление над фундаментални въпроси за състоянието, в което се намира изкуството днес.